И тази година имахме щастието да бъдем герои в една българска народна приказка. От онези пъстрите, веселите, с щастливи герои, пищни декори и мъдри поуки.
Истински празник на емоциите, сетивата и българщината! Жеравна – място, наситено с огромна положителна енергия и национален заряд. Там, където всички пеят в един глас, а сърцата им бият в общ ритъм. Приказка, в която време, разстояние, различия и проблеми са непознати понятия.
Наместо тях слухът се гали от величествени гайди, гръмки тъпани, звучни гъдулки, омайни песни и детски смях. Не само погледът, но и душите се пълнят от пиршеството на всички ярки цветове, гайтани, ширити, пайети, парички и накити, втъкани в красиво извезаните носии, които са не просто облекло, а представляват своеобразни легенди, пресъздават истории, „говорят“ с езика на предците ни…
И някак в пълен контраст със съвремието, в което живеем откриваш, че всяка българка облечена в такава одежда е прекрасна, въпреки високите яки и дългите поли. Припомняш си, че прикритата красота е много по-интригуваща и завладяваща от откровената голота.
Тази емоционална разходка ме връща назад във времето и с аромата на печени чушки, цвърчащи юнашки тигани, димящи огнища, в които се жарят картофи и златна царевица, въртящите се чевермета и къкреща лютеница. Преминавам през облак от брашно и мигом усещам вкуса на домашна питка с масло, а нейде по пътечката някой поръсва горещи мекички с пудра захар…
И сред тая пъстра палитра децата ми тичат на воля, забравили за модерните технологии, попиващи жадно всяка емоция, звук и аромат, впечатлени, че въпреки опашката, която се вие на чешмата, винаги ги пускат с усмивка най-отпред да си напълнят вода…
И някак въпреки тълпата дишаш с пълни гърди, горди, български, свободни… Разминаваш се с усмихнати хора, дружелюбни непознати, щастливи лица, обединени от една идея. И вдишваш дълбоко с надеждата да запазиш колкото е възможно по-дълго този аромат, да съхраниш тази емоция на национална гордост, единство, сплотеност, пищност, красота… Да я приютиш и скъташ на топло в сърцето си …. до следващата година!
Автор на текст и снимки: Тони Петрова