РУСАЛИИ – Войни, лечители, танцьори, древни мистици или жреци на култа към Дионис?

Те имат един специален ритуал „Код на честа”. Свързани ли са с празника ”Сатурналии” от древен Рим? Усещането за религиозен синкретизъм (обединение на различните религии), ме кара да мисля, че ритуала има много дълбоки корени, които са скрити в пра-исторически времена.

Реших да напиша тази статия с ясното съзнание, че ще повдигна повече въпроси, отколкото да дам отговори. Темата е повече от сакрална, тя е мистична и обвита в тайнственост и аз едва ли ще успея да разясня всички аспекти на тази материя. Тук, за по-широката читателска аудитория ще разгледам по-общо и без да навлизам в дълбоки детайли, и ще си позволя да вмъкна моя теория за русалиите и русалииските обреди.

По време на ,, Сатурналиите“ в древения Рим, робите ставали със същите права като своите господари. Самият празник е посветен на бог Янус, т.е. бог, който има две лица. Съвпадение или не, че празникът започва в края на декември и завършва на 14 януари, когато се играят игрите по стар стил в гр. Петрич. Предполага се, че бог Янус е дошъл от Тесалия в Рим, т.е. това е сегашния Ном в централна Македония в Гърция. А именно от Тесалия се заселват 50 бежански семейства в гр. Петрич, след разгрома на „ Моско поле” от Али паша-янински през около 1800-1822г. Дали е случайност, че носиите, музиката от Янина, Тесалия и Трикала почти не се отличават от петричката русалииска носия и русалииски музикални инструменти? Няма да пропусна и да спомена, че в така наречените „Дионисиеви мистерии” в Тракия и Македония са познати от най-древни времена с името „русалии” или „розалии”, които са свързани с прераждането и различните метаморфози на същото с мистично значение.
Легендата за тракийския цар Ликург на племето „едони” – „македони” и бакхическата лудост по време на празника също се свързва с русалииските изпадания в транс по време на танц, обред или ритуал. Изпада се в транс най-често при лекуване на болен човек. Най младия, най чистия русалия фактически почти припада, поемайки болеста или магията.
Ще продължа с авторите. Още през 13в. охридския епископ Димитър Хоматиан описва русалиите. А чуйте само какво разказва Евлиа Челебли във „ Възхвала на паланката Петрич”. Той разказва за многото хайдути и харамии-неверници, които залавял по 50-60 човека дневно, с техните зурни, тъпани и знамена и които разпъвал на кръст. Това ви е познато, нали? А времето е между 1600-1680 г. или в годините, в които Османската Империя е в разцвета си. Петричките „руси делии” се бунтуват срещу султана по време на „Желязната Османска Империя”.

Кузман Шапкарев, е известен на широката публика. Той издава през 1884 г. в гр. Пловдив -„ Русалии”- един древен и интересен Български обичай от южна Македония. Цитирам: „ Носиите им са от друго място и от много старо време. Не може да се определи от кога точно са тези носии и обичай“. Според автора са от най-дълбока древност. Той продължава – „ Те са свидетелство за покръстването и желязната военна дисциплина на нашите пра-отци. Желателно е по примера на по-напредналите народи и ние да се възползваме и да се стремим да докажем, че това са македоно-български обичай, от които навярно ще извлечем неоценими ползи не само за историческия ни бит, но и за сегашния ни и бъдещ живот „.
За разлика от кукерите и други еманации като-сурвакари, джамали и проче… русалиите не са отхвърлени от ортодоксалната църква, от православието – напротив. По време на русалииските празници, по време на ”поганните” (мръсните) дни- 12 дни от Коледа до Богоявление те са изпращани и посрещани от свещеник в църквата, като при излизане от черквата на Богоявление се извършва повторното им кръщене. Русалиите събират средства за нови черкви, училища и за други обществено-полезни дейности.Те са единствените екзорсисти на светата черква.
Русалииската дружина се състои обикновено от 20 до 30 неженени момци, които с танците си гонят злите духове, болести, магии и демони. Те са винаги разделени по двама. Дружината е разпределена: Водач-балтаджия-юзбашия-войвода-съгледвачи-калаузи-кесиджия. В петричките русалииски по-съвременни дружини от края на 19 и началото на 20 в. съществуват и други персонажи, а те са:Пепелаш, дявол, болен-здрав носи, дервиш, турчин, черкезин и мома. Тук трябва да подчертаем, че всички са мъже. Причината за тяхното преобразяване в по-горе споменатите образи е, че те са бивши русалии, но вече са семейни и приемат ролята да са само помощници. Тяхно задължение е да приемат всички дарения, включително и парични. Русалиите не докосват парите и даренията. Смятат ги за нечисти. Всички дарове след края на игрите отиват при кеседжията. Обикновено по време на русалииския обичай, юношата израства, става мъж, т.е. той побеждава детето и демона в себе си и се готви за сериозни и военни дела. Готви се за комита и войвода.

Често съм слушал легенди за извадени кости на русалии, които били огромни, но на това ще се спра подробно в бъдеща книга, в която подробно ще разкажа за русалииството и ще споделя цялата ми лична информация по темата. Няколко от преданията са ми разказвани от моите баби- Маруша и Ефросина ( те бяха твърдо против думата „станчинари”), използваха „танчинари – ”танцьори“.
Лично съм присъствал на доста интересен русалииски ритуал:” Изви се хоро около болен човек. Балтаджията изпълни чудно хороводно изпълнение, което прерасна във въртележки, подскачания и т.н., че и аз загубих дар-слово. След това даде на болния да отпие отвара от „цицарката” (манерката) си и пред очите ми възрастния мъж поруменя и се оживи, а беше легнал на одъра си (дървено легло). Балтаджията го прескочи три пъти”. Дали от отношението или от русалииската магия-старецът вече беше по-добре. За мен беше необяснимо и неопределимо, но фактите бяха на лице-човекът се съвзе. Тук е момента да споделя, че ако се срещнат две русалииски дружини, според кода на честта по-слабата трябва да се предаде със специален ритуал под сабите на по-силната. Ако това не стане доброволно се стига до бой, често завършващ с жертви и смърт. Русалииски гробища се срещат в Петрич и околността. Гробовете са с огромни камъни без кръстен знак, понеже по време на боя русалията се е намирал между небето и земята и не трябва да е опяван и погребан от свещеник. В „Цариградски вестник” от 1846г. се съобщава за битка между две русалииски дружини и последиците от нея.

Стигнахме до музикалния съпровод – русалииските хора се играят само от мъже, под съпровода на две дълги зурни и тъпан. Според Кузман Шапкарев – два тъпана и две зурни. Лично аз винаги съм споделял мнението на Илия Манолов ( с който се познавам лично), че зурните са по-къс еквивалент на древногръцките „ авалоси” с тръстикова пръчка писка , които са се развили до днешнате зурни, които са изработена най-често от кайсиево или друго плодно дърво. Хората са бойни и допринасят за бъдещата дейност на участниците. Те представляват реални, военни тренировки наречени „тежки”; „криви”; „македонски”; „долнострумски” , ,,бойни“ хора. Записал съм имената на около 70 хора. Възможно е едно хоро да е известно с няколко имена, не зная. Но представете си: само от Петрич и околията 70 хора, какво богатство е това. Сега по-подробно ще се спра на носията и въоръжението на русалията.
Балтаджията се отличава, че вместо „крива сабя, калъчка ”, носи малка брадва с украса от чемшир и зимни цветя. Само той носи и ракия, която е с букет от тайнствени билки в бъклица или цицарка( манерка). Редовия русалия е облечен с носия, която е мерена на „топуз кантар”. Колкото по-тежка е носията, толкова по-голяма власт и уважение има русалията в дружината и между хората. Носията е допълнена и от фес (според моите проучвания, повече прилича на фригииска шапка, с тракииски произход, а може и да се оприличи на македонски стилизиран шлем). Тази шапка се носи като символ на свободата през празника ”сатурналии”, споменат по горе. При петричките фесове се забелязва разлика между старите квартали „ Виздови” и „Дълбошница”. Първият е морав и островърх с пискюл, в цвят „старо злато”, а вторият е по-закръглен, светлочервен (ален), със златен пискюл. За самия фес, украшенията са специални. Моят накит е от три синджира, с наредени 12 броя корали и закопчалка във формата на орел. Орел, защото крилата на „чепкена”, (ще обясня по-нататък), приличат точно като орлови крила. Символиката в дрехите, оръжията, хората на русалиите е много дълбока. Дължината на пискюла на феса е различна, най-често между 35 и 40 см. Основата му е от най-фина коприна, върху която има красиво оформена плитка от сребърна или златна сърма. Пискюлът в горния си край завършва със стилизирани клончета от маслина. Фесът се слага всяка събота на калъп. Калъпът е нажежено желязо с формата на феса. Фесът се намокря и надява на калъпа и след това се „чука” и изглажда според главата на собственика му. Най-накрая калфите на терзията зашиват пискюла върху него.
Следва „ишмак”, това е триъгълна, копринена кърпа, полупрозрачна, с пайети по края, която се връзва по специфичен начин около феса. Най-често това е трофеен екземпляр. На врата се поставя почти същата кърпа, която се нарича –„полуишмак”. Тя е по-богато украсена, отново с пайети, може и да е бродирана. Връзва се по подобие на „пионерската връзка”.
Стигнахме и до „чепкена”. Той е изработен от черна, синя или червена чоа. Той е лек. Неговите ръкави не са изцяло пришити към раменната сгъвка. Висят свободно, като орлови или змейски криле. Богато извезан е с гайтани. Различни видове има. Дори легендата разказва, че една жена била любена от змей и се родило момче-полузмей, с криле под мишниците и от там идва и „чепкена”- според народните поверия и според разказите на баба ми Маруша. По схемата на везане на гайтаните, може да се разпознае от кой сой е. Може също да се разпознае и на кой русалииски род принадлежи. „Чепкените“ са се предавали от баща на син, както и самото русалииство. Освен всичко друго, ако не си бил русалия, не можеш да се ожениш.
„Кюстека „ е от стъклени маниста или масивно сребро. Украсен е с различни християнски символи”- малтийски кръст” за мънистения и двуглав орел (символ на Велика Византия). „Малтийският кръст” е символ на Тамплиерите. Всъщност „кюстек” е ланец за джобен часовник или револвер. Моят „кюстек” е от стъклени маниста и е изработен в крепостта „Едиколе”, от комити, затворени за революционна дейност срещу Османската Империя. На водача, „кюспека” е бродиран „малтийски кръст” от стъклени маниста, който несъмнено доказва масонското влияние и идеята на просвещението на „Свобода, равенство, братство”. Бил е на известен войвода, (името ще запазя в тайна). Темата за тамплиерите, масонството и розенкройцерите е много дълбока и изисква повече внимание в една бъдеща книга. Сега просто го споменавам повърхностно, за да може широката публика да се запознае с русалииството.
Под „чепкена” се слага вълнен пуловер, плетен на ръка и по плетката също може да се определи от кой сой (род) е русалията.
Под пуловера се носи копринена, везана риза, ако не е студено се носи само ризата. Под ризата се слага „кошуля”, от ткаено платно, която е изчистена, без везмо.
Панталон, от домашен, вълнен плат, наричан „бечви”; „бечови”; „клашник”; „беневркек” или най-често срещан като „ опнени арнаутски потури”. Може също да бъде от чоа и да е везан с гайтани от терзия. Ако е везан, не се носят „калции”, а се носят ръчно плетени чорапи, които са червени с различни орнаменти и на тях допълнително се пришиват „дюс червени дзингии”. „Дзингии” са червени топчета или пискюли от прежда. Ако панталона е едноцветен и е без гайтани се слагат калци или дзифти, които са най-ранообразни, но не са навуща. По-скоро са еквивалент на древните, бронзови, тракииски или македонски наколенници. Калциите са изключително богато украсени.
Краката се обуват с кожени опинци. Някои са с „цинти” (метални топчета), за да не се пързалят.
На кръста се слага бял, памучен фустан; (франга; фустанела), ткаен на разбой (вид стан). С клинове, врътки от кръста надолу, той прилича на плисирана пола. По броя на клиновете се познава човека, който я носи –какъв е? Дали е „кабадалия” или „ербап”. Според мен „франгата” е позната от древността, носили са я македонците и Александър Велики. Носили са я и римските легионери, ромеите, византииците и така до русалиите. Обикновено „франгата” се състои от около 80-100 клина, но има и по-големи.
На кръста се поставя и пояс (мервен), с ресни по края и две ръчно бродирани карета. Виждал съм и три, но това е изключение. Бродерията е с различни мотиви, по които също се разбира на кой сой принадлежат. По бродерията също може да се разбере колко е голяма фамилията.
Върху пояса и каретата се поставя мънистен колан с флорални мотиви, често в цветовете на „кюстека”. Заедно представляват комбинация от цветове, носещи положителна енергия.
В ръка русалията държи и играе с гола сабя (калъчка), това най-често е еничарска”пала”; „килич” или „шамшир”. За обикновените хора няма особена разлика и са го нарекли „калъч”(крива сабя).
Всички знаете, че немюсюлманите са имали право да носят само нож – „кулак” (кулаклия). Изискването е било острието му да бъде до 41 см. Тези „калъчки” са били най-често трофей от убити душмани. Те са с невероятна резба и са изключително красиви и дълги. Приличат на отровна змия в ръката на човек. Чувството да държиш такава сабя е невероятно.
Такава е русалииската носия в Петрич, тя е толкова разнообразна благодарение на традициите и заселниците в града.
В Петрич са живели еничари, турци, босненци, тесалиици, цинцари, арнаути, гърци и др. Всички те са допринесли за колоритния вид на днешната Русалииска носия. Близоста до Доленския панаир и възможноста да пътуват в огромната Османска Империя, а и извън нея, карат Петричани да изберат и създадът една от най-красивите и уникални носии, подчертавайки своята идентичност, особена принадлежност и гордост.

Автор: Димитър Яков

гр. Петрич 2018 г.

Facebook страница: Ценностите На Петрич