Родният ни език е най-ранният писмено документиран славянски език и един от 23-те официални езика на Европейския съюз.
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица в началото на 10 век. В наши дни кирилицата е широко разпространена и е в основата на над 100 езика, както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.
Пълен списък на езици, използващи кирилица.
И въпреки внушителната историческа справка, много българи днес предпочитат да ползват чуждици в говора си и в професионалната си реализация, изхождайки от презумпцията, че така звучат по-авторитетно. Забравят, че българският език е един от устоите на нацията ни. Интернет революцията допринесе много за това със своите лайквания (харесвания), шервания (споделяния) и т.н.т. „модерни“ думи. Дигитални агенции и маркетинг специалисти използват английски думи и термини в “репертоара” си, като ROI (възвръщане на инвестиции), SEO (оптимизация на търсещи машини) и много други думи и съкращения. Във всички сфери започват да навлизат английски думи, въпреки че нашият език е изключително богат и си има конкретно значение, и превод за всяка английска или турска дума.
Напоследък се забелязва притеснителна тенденция и в родния спорт, особено касаеща набиращият популярност през последните години спорт Кросфит / CrossFitt и неговите алтернативи на функционални упражнения за мобилност, сила, издръжливост, бързина, баланс, гъвкавост, ловкост, точност. Кросфитът включва елементи от спортовете – вдигане на тежести, гимнастика, плуване, гребане и бягане. Българския спорт има дългогодишни традиции в тези спортни дисциплини, много по-големи от създаденият през 2000 г. в САЩ – Кросфит и всяко упражнение си има точно название на български. Специализацията на треньорите по Кросфит става в чужбина и се провежда изцяло на английски език, а те завръщайки се у дома създават тенденция на навлизане, на чужди думи в нашата реч, които звучат наистина абсурдно.
Набиране – “пул ъп” / Pull-up
Лицева опора – “пуш ъп” / Push-up
Коремна преса – “сит ъп” / Sit-up
Клек “- скуaт” / Squat и безброй други примери….
Разбира се има и упражнения, които са специфични, но тук говорим за онези, които си имат превод на български.
Учудващо е, колко лесно треньорите забрваят красивите български термини, ползвани от най-големите имена в родния спорт. Не зная, какво си мислят нашите треньори и инструктори, които преподават и тренират българи, масово ползвайки английски думи в своите зали. Прекрасно е, че носят знания и умения от чужбина, но да не забравят, че ги носят в България. Тук официалният език е българският!!! Нека спорта и физическата активност бъдат изграждащи духа и тялото, без да разяждат прекрасния ни език, който е поставен на достатъчно голям брой удари от всички страни.
Ще завърша с одата на безсмъртният, актуален и днес Вазов:
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов
Пловдив, 1883
Автор: Станимир Георгиев